Занаятчийството е умението да правиш предмет използвайки ръчен труд. В Родопите са успели да се съхранят доста занаяти, както дедите ни са учели и предавали, това се нарича “традиционно занаятчийство”.

Опознай Могилица с Велин Кьоровски

“Израстнал съм в Селимова Река близо до село Могилица. Още от малък съм работил с дърво, винаги с мен съм имал нож и съм се опитвал да издялам нещо, дали ще е чучур за чешма или други мои “изобретения”. Вингаи имах рани по ръцете си, пробивам някое дърво, а то там ми е ръката и така. В училище вместо да играя с другите деца на народна топка, аз си дялках фигури за шах, тогава разполагах с 20-30 стотинки за седмицата, една вафла беше 5 стотинки, и нямаше пари да си купя шах, тогава правих за себе си, ако ме помоли някое друго дете правих и на него.

Когато бях на 15-17 години, сам правих ръчно прозорците на къщата в Селимова Река, без нито една машина, прозорците в момента са още здрави. 1980-та година си построих къща в Могилица и от тогава живея там. Работил съм като горски, в коларо-железарската работилница, където произвеждахме каруци и плугове за местното население. След това бях тракторист, после работих като стругар. Никога преди не бях работил на струг, когато започнах тази работа, 4 месеца след това станах най-добрия стругар и вече бригадир на стругарите. 12 години бях стругар. Работил съм на много места в селото, даже ние сме правили част от стъпалата над пещера Ухловица. Последният проект, в който имаме участие е панорамната площадка “Върха”.”

“Преди да се пенсионирам бях си поставил за цел, че след като го направя ще започна да създавам в малката си работилничка бурета, бъклици. Учих се от хора, които са се занимавали с това преди мен. Гледал съм хората как ги правят и съм се опитвал да правя същото нещо, и след 2, 3, 5 бройки почваш да се научаваш как стават нещата. Винаги в живота си съм се стремял нещата да стават, както трябва, ако не мога да си ги представя как ще станат, не ги почвам.”