Районът в най-горното поречие на р. Арда е бил населен още от древни времена. Първите заселници са били траките от племената беси и коилалети. Намерените преди години каменни матрици (калъпи) за отливане на бронзови инструменти за обработка на земята в района на с. Могилица са едно от доказателствата за ранното населване още преди новата ера. Днес те се съхраняват в РИМ гр. Смолян. Макар районът да е бил с органични природни ресурси, тук в дебрите на планината те са намерили спокойствие и защита от нападение.
Областта в която са се населили те нарекли „Меропа“ в превод от гръцки, което значи „Долина“. И до днес са се запазили имена на местности в района с името „Ропа“ , което идва от Меропа. Наличието на пасища и гори е било в основата за развитие на животновъдството, предимно овцевъдство, като през зимния период от месец ноември до месец април животните са били закарвани в беломорието, главно в района на Авдира и Мангана, а през останалия период са връщани в планината. В по-късен период започва да се развива дърводобив и дървопреработка, като продукцията е била превозвана към беломорието, а обратно са докарвани други стоки.
През VI-VII век от новата ера когато на балканския полуостров са дошли мощни славянски племена, едно от тях наречено „Смолени“ са прехвърлили планината и са се установили в горната част на областта Меропа, като за център са избрали днешното село Смилян. Областта Меропа е разширена главно на изток и през времето на Момчил юнак 1345 г. тя е достигнала чак до Порто Лагос – Ксанти.
Историята на областта Меропа и нейния покровител и защитник на населението Момчил юнак, който е роден в тази област, подробно описва Николай Хайтов в Книгата „Родопски властелини“. Руините на двете крепости в района, които са охранявали транс родопските пътища свързвали горно Тракийската равнина с Беломорска Тракия са запазени. Първата крепост изградена от траките е разположена по маршрут на големия тракийски път свързващ горнотракийската низина с Беломорска Тракия се намира над махала Варад северозападно от с. Могилица.
Втората се намира до с. Кошница охраняваща пътя от към с. Турян. Има предположения и за трета крепост , която е разположена на Добрин връх на югозапад от с. Могилица, днес в границите на Р. Гърция. Знае се от историята, че тази част от Родопите е паднала под османско владичество много по-късно след падането на България.
Малко се знае обаче, че защитник на населението от района е била и четата на Добра войвода, която е родена и израсла в махала Лъгът намираща се на 3 км южно от съседното село Арда. Първите писмени документи са от 1702 г. уреждащи покупко-продажбата на имоти в с. Могилица. Има такива и от 1694 г. в село Буката. Документите се съхраняват в Държавния архив – Смолян. Написани са с арабска писменост, каквато се е използвала до 1912 г.
Подходящите климатични условия за развитие на животновъдство в района са привлекли и известния Агуш ага от с. Райково, които е построил конаците в село Могилица и село Черешово и развил богата стопанска дейност след 1820 г.
След руско турската война и най-вече по силата на решение на Берлинския конгрес този район остава в границите на източна Румелия. Съединението на царство България и Източна Румелия през 1885 г. почти не се е почувствало за подобряване положението на населението. Едва през 1912 г. района се освобождава и включва в обединената Българска държава. Последвалата Балканска и Междусъюзническа война, а след това и Първата световна война са се отразили много зле за живота на населението от района, а изредилите се 2-3 сушави години още повече влошили положението.
Последиците от войните и най-вече непосилните постановления на Ньойския договор предвещават нерадостно бъдеще. Със загубата на западна Тракия /Беломорието/ за поминъка населението в Родопите настъпват лоши времена. Дотогава Беломорското поле с крайбрежните селища са били достъпни за родопското население и са подпомагали развитието на неговия стопански живот. След това обаче нещата тръгват зле. Не само скотовъдството, но и занаятите западат, затова у населението от района възникнала идеята за изселване в южна посока.
През 1928 в района на Могилица е организирано изселване и за тази цел е избрана инициативна група която е посетила Гърция и взела разрешение от властите, желаещите да се заселят в района северозападно от град Кавала които е бил слабо населен тогава. По нелепа случайност обаче един от главните организатори на мероприятието от махала Черешките е починал при злополука и това отложило за известно време изселването. През месец юли 1929 г. по настояване на местното ръководство и със съдействие на Ариф Агушев, който през предишния мандат е бил народен представител от Пашмаклйиско в района, на посещение е пристигнал министър председателя Андрей Ляпчев. По спомени на К. Каменов, който тогава е бил председател на местната организация на демократическата партия Ляпчев е престоял в с. Могилица три дни и е нощувал в неговия дом. Целта на неговото посещение е била да се запознае с лошите условия при които е живеело населението от района и същевременно да се вземат мерки за осигуряване поминък спиране обезлюдяването не само на района но и Родопите въобще.
Първия въпрос поставен на министър председателя е бил да се свърже горното поречие на р. Арда и тогавашния гр. Пашмакли (Смолян) с железопътна връзка от гара Паранести (Гара Бук). Разстоянието от тази гара до Пашмакли е било на половина в сравнение с това от гара Асеновград, а и терена е по лек за строителство. Основание за решаването на този въпрос е давало взетото решение от великите сили на среща в Сан Ремо (Италия) през 1920 г. на България да се предостави излаз на Бяло море, въпреки несъгласието на Гърция. За да се запознае по-добре с идеята той пропъту- вал маршрута от Могилица до гара Паранести (гара Бук) и се е уверил, че идеята е добра. Същевременно поел ангажимент да назначи група специалисти, която да проучи въпроса и се почне проектирането и строителството на железницата. Втория въпрос поставен на Ляпчев е бил да се приведе в изпълнение изменението и допълнението на Закона от 12.04.1927 г. уреждащ продаване на някои държавни гори в Станимъшка (Асеновградска) околия за разширението му и за Пашмаклийска околия публикувано в държавен вестник No47 от 1927 г.
В заявление на притежателите на гори в Тозбурунска община (Пашмаклииска) околия от 27 март 1927 г. до председателя на XXI народно събрание по повод приемане на разглеждания закон се казва: „С отнемането на тия гори с работните земи, които ние притежаваме от незапомнени времена като безспорна собственост с документи ние се лишаваме от на- същния поминък“. След завършване на обиколката му в Родопите министър председателя Андрей Ляпчев е разпоредил изпълнението на закона и населението от Пашмаклийско (Смолянско) започнало да изкупва държавни гори. Много активни в това отношение са били Могилчани, изкупили над 40 хил. декара държавни гори които е трябвало да изплащат в продължение на 5 години с така наречените „петинки“ ежегодно. Това помогнало много за спиране изселването от района. Естествено станалите горовладелци с по 5 до 20 дка гори, каквито са били финансовите възможности на хората тогава, не са можели да осигурят промишлен дърводобив и с това да изхранват семействата си. Затова на 23.07.1933 г. част от дребните горовладелци образували трудово горско производителна кооперация „Новак“ със седалище с. Тозборун (Moгилица).
Коопера- ция „Новак“ наброявали 15 членове, а и управителния съвет се е заел сериозно с задачата да се укрепи финансово и организационно кооперацията. За тази цел УС със събрания дялов капитал и банков заем построили гатер в местността „Чаушевско“ и започнали производство на бичен дървен материал, които превозвали с мулета до гара Паранести (гара Бук) и за кратко време кооперацията погасила заема и започнала да начислява дивиденти.
Това продължило до 1937 г. когато сградата се е запалила и работниците спасили само основната машина гатера. Имало е съмнение за умишлен палеж. Но могилчани са се мобилизирали и започнали строителство на нова база, този път близко до селото в местността Грешилница. Управителния съвет организирал набиране на допълнителни членове и дялов капитал и отново благодарение на активността на член кооператорите производствената база е била готова и пусната в експлоатация през 1939 година.
Преди години живите тогава могилчани, учасвали в строителството на базата, си спомняха с добро за белогвардееца Палешчук монтирал гатера и паровата централа, която го задвижвала и предал тънкостите на професията ,,заварчик“.
Този път обаче кооперация „Новак“ организирала и дървопреработка в производството на дограми, каци, дюшеме и други изделия. Въпреки трудните „военни“ години финансовото състояние е било много добро. Малкото дървообработващо предприятие осигурявало заетостта на над 100 семейства е затворило цикъла на производство. В работата са се включили: секачи, извозвачи, гaтеристи, дърводелци. Нямало никаква техника в дърводобива и извоза. Единствено воловете и мулетата са облекчавали тежкия труд на горските работници, но ентусиазма на хората е бил на високо ниво.
За съжаление това продължило до 1948 г. когато с закон са одържавени всички частни и кооперативни гори в страната, в това число и района. Кооперация “Новак“ е преустановила своята дейност и е била пред закриване. През 1952 г. околийското ръководство е взело решение за създаване между кооперативно предприятие „Райзенкооп”, в което били включени новоучредената производителна кооперация „Г. Димитров“ село Райково (днешен кв. Райково) и горскопроизво- дителната кооперация „Новак“ с. Могилица. В този момент на база дърводелското производство съществуващо в местност Грешилница се разкрива отдел „Кацаро-дърводелски“ в който работят 18 (осемна- десет) дърводелци с ръководител Стефан Стоев. По решение на ръководството на междукооперативното предприятие, дървообработващата техника и гатера се преместват от Могилица в с. Райково с мотива производството да бъде по близо до клиен- тите тъй като Смолян, Райково и Устово, които тогава са били самостоятелни селища, започнали да се разрастват и новото строителство се нуждаело от бичен дървен материал, дограми и обзавеждане. Всички работници били взети на работа в базата с. Райково. Те обаче не били устроени битово и затова сутрин и вечер са пътували пеша и с мулета от с. Могилица до с. Райково. Това продължило няколко месеца, след което един по един работниците напуснали.
Явно това е наложило управителния съвет на кооперация „Новак“ да предприеме мерки за спасяването и от закриване, а и осигуряване работа на работниците на място в Могилица. Какви мерки са предприети тогава: 1. Кооперацията е била преименувана от Горска производителна кооперация „Новак“ в Потребителна кооперация със същото име; 2. Разширяване търговската мрежа с откриване и в съставните с. Бориково, с. Буково (Буката) с. Киселчово и др.; 3. Разширяване хлебопроизводството и развозване на хляб в района; 4. Засилване изкупването на гъби, диворастящи плодове и преработката им на място. Като добри дърводелци могилчани изработили две грамадни дървени каци едната с вместимост 5 т., а другата 20 т. и започнали да изкупуват диворастящи плодове, които изварявали в ракия. Това спасило кооперацията от закриване.
През 1969 г. излиза 43-то постановление на Министерския съвет „За по-нататъшно икономическо, социално и културно развитие на Смолянски окръг” В програмата „Б“ на окръжното партийно и държавно ръководство беше включено изграждането на „Сувенирен цех в с. Могилица, на база на дълголетните традиции на района в производството на сувенирни изделия от дърво и домашни текстилни тъкани.
След необходимото проучване и проектиране през 1977 г. се започна строителство на сграда на мястото на съществуващата база на ГТПК „Новак“. Строителството бе извършено по стопански начин от тогавашния Селски общински народен съвет с. Могилица с председател Любен Бойков. Да се строи по стопански начин, без необходимата строителна техника и планувани материали не бе лека задача. В селото тогава много обекти се строяха по този начин. Не само това, но строителството на училището, Здравната служба, водоснабдяването на селото, читалището и др. обекти се финансираха основно от провеждането на самооблагане в пари и труд от населението в района. За строителството на сувенирния цех финансиране беше осигурено от създадената окръжна структура „Местна промишленост и комунални битови услуги“ под чието ръководство бяха всички ТПК.
В строителството на цеха се включи с доброволен труд и населението от района на с. Могилица, защото отливането на бетонната плоча на първия етаж се извършваше ръчно и продължи близо месец. Едва за втората плоча се осигури бетонно бъркачка, която облекчи работата. И така в периода от 1977-1978 г. беше завършен в груб строеж главния корпус. След новите административни промени през 1979 г. строителството на цеха се пое от Общинския народен съвет – Смилян и неговата местна структура Кметство Могилица с Кмет Славчо Шумаров.
По настояване на ръководството на окръжна дирекция „Местна промишленост и комунални битови услуги” трябваше да се изградят и други сгради, което не беше само по силите на кметството. Затова бяха възложени обекти за строителство и на другите кметства от района. Така сградата на гатер-банцинга беше възложена на кметство с. Арда с кмет Георги Цветков, строителството на трафопоста на с. Буката с кмет Здравко Павлов, склада за материали на кметството с. Бориково с кмет Юри Шукеров, а КПП на кметство с. Киселчово с кмет Румен Шукеров.
В последствие обаче поради засилване строителството на сградата на читалището в с. Арда кметството беше освободено от задължението, а за целта се сформира друга строителна група за довършване на гатер-банцинга. Благодарение на мобилизирането на силите и организацията всички сгради включително и вертикалната планировка се завършиха до края на 1980 г. и през пролетта на 1981 година производството на ТПК “Мебел“ беше преместено в нова база. През 1982 г. окръжното партийно и държавно ръководства предприеха мерки за привличане на големи промишлени обединения в страната да изнесат свои производства в окръга и по този начин да се осигури трудова заетост на населението, Така се стигна и до решението цеха за сувенири да премине към ДСО „Металхим” респективно НПК „ЕОМ и НТ“ София свързано с военно промишления Комплекс.
Текстът за “История на Могилица” е взет от книгата “История на завод 3” написана от Слав Башов. Книжката може да закупите от нашия магазин.